Каталог на душите По

Каталог на душите По

ISBN/Кат. №: 9786192200275

13.40 лв 12.06 лв
Вие спестявате 1.34 лв

В наличност

Издателство: Лексикон
Размери: 14 х 21
Тегло: 190 гр.
  • Страници: 150
  • Корици: меки
  • Език:български
  • Година на издаване: 2017

Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ? е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме найважното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, радваме се. А съдбата не е емоционална. Тя е справедлива. Тази книга е за справедливата Съдба. Една от тайните на Вселената. Тази книга е за греховете и изплащането им. Изплащаме винаги сега. Ще се изненадате, когато разберете, че повтаряте родовата съдба.

За информация :


   

Каталог на душите По. Мария Станкова. Откъс:

Душите наши насъщни

– Държиш го в хладилника, преди ядене го оставяш за малко да се отвърне. Хлябът става мек като душица...

– Душата е твърда като камък. Дай ми от черния.

Жената пред мен е толкова категорична, сякаш познава душите като себе си. Едното ? око е насинено, другото – гримирано. Изглежда естествено. Дори някак ? отива. Взима черния хляб, казва да го запишат на сметката и си тръгва.

Накуцва. Малко е прекалено. Как ли се казва?

Аз пък кървя. Не е външно. Мисля си, че кървя вътрешно. Нещо дълбоко в мен прокапва, понякога потича с пълна сила... Само кръв може да е, но може и да е вода... С какво ли съм натъпкана? Чета непрекъснато за душата. Искам да зная къде е. Удобно ли ? е. В едни китайски трактати по медицина попаднах на много достоверно обяснение. Душата ХУН се помещавала в черния дроб. Имаме един дух. ШЕН. Много е важен. Намира се в сърцето, но ако добре се грижиш за него, премества се на тайното място – под сърцето и над бъбреците... Белите дробове са пълни с души. ПО. Душите ПО! ДУШИТЕ ПО!... Мисля си. Човек е невероятно издръжлив на гадости. Сигурно е от голямото количество души...Казвам се Безцветна. Всяка втора жена на земята е Безцветна. Душите са безсмъртни. Горките! Живеят във вечен ад. Местят се от тяло в тяло... болни тела, стари, дебели тела, чупливи, лениви, млади, но обречени... тела. Повечето твърдят, че телата стоят прави благодарение на костите в тях. Не го вярвам. Жива съм и стоя на краката си, защото душите ми ПО са ме напомпали с надежди, мераци, щения... Ако ми изпуснат въздуха, ще грохна. Просто ще се свлека като стара дреха, като усукан около глезена чорап, като умаляла кожа... Живеем, за да притежаваме. А очите на душите ПО са лъскави като езерна вода, като емайл, като стъклени топчета, като излъскани от носене панталони, като кристално огледало...

Колебания

Много е трудно началото. Искам да разкажа тази история без думи, само цветове, аромати и жестове. Като древен театър. Като нещо преди Бог, преди словото, преди съзнанието. Искам да пусна душите ПО, душата ХУН, духа ШЕН, да стигна до Тъмната Застава, да погледна времето в очите, да се изсмея в пространството и да дочакам връщането на смеха си. Обратно! Искам да вървя по пътя, който е безначален, и водач да ми бъде утробният спомен... Искам да бутам глиненото гърненце по елипсата, но е трудно. Много е трудно да се започне нещо, когато не си в началото.

В началото беше ТЯ. Смъртта. Амбициозна, всеотдайна, неуморна, пленителна, примамлива, привлекателна, притегателна, но сама. Няма очи, в които да се огледа, няма гласове и шепоти. Няма съжаление, нито примирение. Няма нищо! Тогава се появява Той! Светъл, съзидателен, сгряващ, сърдечен, съчувстващ, съпричастен... А, откъде се появяват ТЯ и ТОЙ, ще попита някой, който никога не се е замислял върху появата на нещата. От необходимостта за появяване, ще отговорим ние, защото невъзможно е да държиш узрелия плод в утробата. Той ще напусне ненужното място с цената на всичко. Дори с цената на смъртта. И ако някой не се е замислял върху причините за появата, нека се вгледа в раждането. Не е ли то една смърт?! Така... да се върнем на първата си мисъл: Тъмното нищо се смесва със светлото нищо и в здрача изгрява дъга. Толкова обикновена, че чак прекрасна. Има ли дъга, непременно се появяват очи, за да я видят. Източват се крака и щукват след дъгата. Протягат се ръце, готови на всичко за едно докосване само. Само едно докосване! И ето го света! Цветове, жестове, мимика, танц, ПО, ХУН, ШЕН, звукът ОМ и... живот. Живот! Живот! Оттогава досега – вечният, безпричинен живот.

Вижте също