ПРЕДСТОЯЩИ

Публични тайни
Публични тайни Публични тайни

Публични тайни

ISBN/Кат. №: 9789545841514

16.99 лв

Доставка с предварителна поръчка

Издателство: Бард
Размери: 13 х 20
Тегло: 490 гр.

Страници: 510
Корици: меки
Език: български
Година на издаване: очаквайте на 21 август 2017

Понякога най-добре опазените тайни са публичните...

Ема е изплашено, самотно дете, незаконна дъщеря на знаменит рокпевец. В един прекрасен ден прочутият й баща я изтръгва от мизерията и като в приказката за Пепеляшка я отвежда на един сякаш никога несвършващ бал. “Приказката ” е жестоко прекъсната в нощта, когато пред очите на Ема убиват братчето й.
От страх да не загуби и нея баща й я затваря в “позлатена клетка”. Ема отчаяно търси в любовта щастие и допир с истинския живот. Но щастието й е мимолетно - тя осъзнава, че най-страшната тайна навярно се крие дълбоко в подсъзнанието й, тайна, заради която може да загуби живота си.

За информация :


   

"Публични тайни" от Нора Робъртс

ПРОЛОГ

 

 

Лос Анджелос, 1990

Удари спирачка и колата се блъсна в бордюра. Радиото продължаваше да гърми. Притисна устата си с ръка, за да удържи истеричния смях. Спомен от миналото, беше казал дисководещият. Спомен от нейното минало. Рокът на "Девъстейшън" продължаваше.

Умът є машинално регистрираше всичко: спирането на колата, изваждането на ключа, отварянето на вратата. Поради превалелия дъжд и високите температури от настилката спираловидно се издигаше пара. Огледа се ужасена наоколо и изтича.

Тъмнина. Почти беше забравила за съществата, които удряха в тъмното.

Шумът се засили с отварянето на входната врата. Флуоресцентното осветление я заслепяваше. Ужасена, продължи да тича. Отчаяно се надяваше някой да я изслуша.

Сърцето є биеше до пръсване, докато тичаше по коридора. Звъняха десетки телефони; смесваха се оплаквания, викове, въпроси, някой ругаеше. Видя вратата с надпис "Отдел Убийства" и се разрида.

Отдръпнал се назад от бюрото, с крак върху скъсана попивателна хартия, с телефонна слушалка, притисната между рамото и ухото, той се канеше да отпие от чашата с кафе.

- Моля те, помогни ми - каза тя и рухна върху стола срещу него. - Някой се опитва да ме убие.

 

 

 

 

 

 

 

1.

 

 

Лондон, 1967

Ема беше почти тригодишна, когато видя за пръв път баща си. Знаеше как изглежда, защото майка є грижливо изрязваше от вестници и лъскави списания негови снимки и ги окачваше върху всяка свободна повърхност в тесния им тристаен апартамент. Джейн Палмър обичаше да показва на дъщеря си снимките, залепени по сетните, и седнала на някоя от вехтите мебели, да є разказва за прекрасния си любовен роман с Брайън Макавой - солист на прочутата рокгрупа "Девъстейшън". Колкото повече пиеше Джейн, толкова по-прекрасна ставаше тази любов.

Разказите на майката бяха твърде непонятни за Ема. Знаеше, че мъжът от снимките беше важна личност, защото заедно със състава си беше свирил пред кралицата. Научила се бе да разпознава гласа му по радиото или когато майка є пуснеше някоя от плочите му. Обичаше гласа му и онова, което щеше да научи по-късно, че е неговият лек ирландски акцент.

Много от съседите цъкаха съжалително над бедното малко момиченце при тази майка с лош характер и подчертана склонност към джина. От време на време чуваха кресливите є ругатни и риданията на Ема. Жените мълчаливо разменяха многозначителни погледи, докато тупаха килимите или простираха прането.

Така се споглеждаха и поклащаха глави и през хубавото лято на 1967, докато слушаха виковете на малкото момиченце през отворените прозорци на апартамента. Според повечето от тях младата Джейн Палмър не заслужаваше такова сладко дете. Разбира се, това споделяха само помежду си. Никой от тази част на Лондон не би и помислил да отнесе въпроса до съответните власти.

Разбира се, Ема не можеше да разбере думи като "алкохолизъм" или "душевно заболяване", но на три години вече бе експерт по настроенията на майка си. Тя познаваше дните, в които майка є се смееше и я прегръщаше, и дните, когато є се караше и я биеше. Но нажежеше ли се атмосферата в апартамента, детето вземаше черното си плюшено куче Чарли, пропълзяваше в шкафчето под кухненската мивка и там, на тъмно и влажно, чакаше да премине гневът на майка є.

Не всеки път обаче беше достатъчно бърза, за да се спаси.

- Стой мирно, Ема! - Джейн с ожесточение разресваше светлорусата є коса и едва се сдържаше да не обърне четката и да напердаши дъщеря си. Но днес не трябваше да изпуска нервите си, днес - не. - Днес трябва да бъдеш хубава. Искаш да си хубава, нали?

Никак не държеше да е хубава, защото четката нараняваше кожата на главата є, а новата розова рокля дращеше от колосването. Тя продължи да се върти на стола, докато майка є се опитваше да завърже с панделка развяващите се къдрици.

- Казах да стоиш мирно! - Ема извика, когато Джейн заби пръсти във врата є. - Никой не обича мръсните лоши момичета. - След две дълбоки вдишвания тя отпусна ръката си. Не искаше детето да има белези. Пък и нали я обичаше. А белезите нямаше да се харесат на Брайън, ако ги забележеше.

Издърпа Ема от стола и я хвана здраво за рамото.

- Престани да се цупиш, момичето ми. - Но от резултата беше доволна. С нежните руси къдрици и големите сини очи Ема изглеждаше като малка принцеса. - Погледни се. Този път ръцете на Джейн нежно обръщаха детето към огледалото. - Нали си хубава?

Докато се оглеждаше в изпъстреното с петна огледало, тя отново сви устни нацупено. Имитираше кокнито* на майка си със следи от детско фъфлене.

- Сърби ме.

- Една дама трябва да изтърпи и неудобства, ако иска да накара мъжа да я мисли за красива. - Самата Джейн усещаше как черният корсет се впива в плътта є.

- Защо?

- Защото това е част от задълженията на жената. - Тя се заразглежда в огледалото първо от едната страна, а след това от другата. Тъмносинята рокля подчертаваше закръглените є форми и пищния є бюст. Спомни си, че Брайън винаги беше харесвал гърдите є и почувства внезапно сексуално желание.

Господи, никой преди или след това не можеше да се сравни с него в леглото. Имаше някакъв глад у него, необуздан глад, който криеше много добре зад студената и самоуверена външност. Познаваше го от детство и повече от десет години му беше любовница. Затова никой не знаеше по-добре от нея на какво е способен Брайън, когато се възбуди.

За миг си представи как той съблича роклята є, обгръща с поглед тялото є, тънките му пръсти разкопчават корсета...

Спомняше си колко добре се чувстваха в леглото и усети влага между краката си. Вярваше, че пак ще бъдат заедно.

Опомни се, грабна четката и среса косата си. Беше изхарчила последните си пари за фризьор, за да боядиса дългата є до раменете права коса като на Ема. Доволно кимна с глава - от днес нататък въобще няма да я е грижа за пари.

Устните є бяха грижливо оцветени в много бледорозово - цвят, също като на топмодела Джейн Чашър върху корицата на последния "Вог". Нервно взе молива и подсили грима около очите си.

Вижте също

Доставка на дрехи и бельо, плащания, рекламация